годишни награди за кулинарни блогове

Иска ми се повече хора да разберат, че не е нужно да имат специални умения или да стоят дълго в кухнята, за да имат нещо здравословно и вкусно, което да предложат на себе си и най-вече на децата си, особено щом се отнася до лакомствата, с които магазините в днешно време са затрупани.

Казвам се Ивелина Янева и съм от Бургас. Към момента най-голямата ми страст и хоби е кулинарията. Буквално използвам всяка свободна минута, за да гледам рецепти, било то по телевизията, в интернет или да се ровя в някоя готварска книга. Обичам да изпробвам нови рецепти и много рядко повтарям вече приготвени неща. За да сготвя нещо повече от веднъж трябва или да нямам време и да заложа на нещо, което знам, че се приготвя бързо и това няма да се отрази на вкуса, или просто на мен или на някой от семейството да му се е приискало да хапна нещо конкретно. Във всеки друг случай обичам да експериментирам с нови и непознати рецепти и да предлагам разнообразие и вкус на семейството и гостите си.

Любовта ми към готвенето започна постепенно, след като заживях със съпруга си (тогава още не ми беше съпруг)… така или иначе трябваше да приготвям нещо за хапване. С времето започнах да се задълбочавам все повече – първо да търся нови и интересни рецепти, а после да вниквам в техники, вкусове, видове кухня, накратко - да трупам знания и опит. Всичко това придоби огромни размери след сватбата ни. Тогава вече наистина и изцяло се отдадох на тази страст.
Именно съпругът ми беше човекът, който ми даде идеята да създам свой кулинарен блог. По време на поредната специално приготвена вечеря, той просто ей така небрежно каза: "Защо не си направиш кулинарен блог?" Това беше! На следващият ден аз се зарових да разучавам как, къде и защо се прави блог и след няколко дни упорство, желание и липса на сън, се появи Добра храна от Иви.

Не помня кога за първи път съм приготвила нещо сама, но имам много спомени от детството за това как мама или баба приготвят нещо вкусно в кухнята. При нас си беше традиция на всеки повод и празник "родата" да се съберем и да празнуваме около масата с вкусна храна и много смях. За мен това са безценни спомени! Храната наистина сближава.

Не знам дали някой ме е научил да готвя, но знам, че в един момент просто усетих този порив в себе си и го последвах. Днес давам по някоя изпитана рецепта или съвет на мама или на някоя приятелка, но най-вече се опитвам да създам култура на хранене и уважение към храната и самото готвене на моята дъщеря. Тя още от много малка се завърта край мен в кухнята, обича да помага, да бърка, да меси, да хапва … Наскоро дори ме изуми как поиска да й приготвя гофрети и сама ми изреди продуктите, който са нужни за приготвянето им…, а още не е навършила пет! Искрено се надявам дори и да не стане чак такъв любител кулинар като мен, поне да има основни познания и умения как и какво да готви за себе си и за любимите хора.

Какво ми дава воденето на кулинарен блог? Дава ми мое местенце, където мога да споделя с повече хора любовта си към готвенето, където да изразя креативността си и нуждата да бъда полезна на другите. Дава ми и стимул да се уча и развивам и надявам се дава на другите вдъхновение да готвят, няма значение какво, просто да готвят, защото по-хубаво от домашната храна няма.

Нямам стратегия, по която избирам рецептите, които публикувам в блога си. Имам голям запас от снимани вкусотии и единственото, към което се придържам е да публикувам поне по една рецепта на седмица и да редувам вида да ястията. Разбира се, съобразявам се със сезона и продуктите, които са достъпни в момента, с предстоящи празници, с нови тенденции.

Чувствам се много щастлива и удовлетворена, когато някой от читателите ми пише колко му е харесала дадена рецепта и как ще си я приготвя отново и отново занапред. Но най-запомнящият се момент до сега за мен е номинацията ми за Петите Годишни Награди на Блоговодител за кулинарни блогове! Наистина не мога да опиша какво вълнение, благодарност и удовлетворение ми носи това още с първата година на присъединяването ми към Блоговодител да получа цели четири номинации за наградите. Изключително съм благодарна, че труда и любовта ми към кулинарията са забелязани и оценени! Това ми дава огромно вдъхновение и стимул да продължавам напред.

Сладко или солено? Зависи от момента. Нямам изразени предпочитания към едното или другото, всичко зависи от настроението, случая или вдъхновението.

На кокал или с корен? Ако питате съпруга ми, ще е на кокал. Аз обичам и едното и другото и се опитвам да балансирам нещата, за да не вземе някое от тях превес.

В храната най-вече ме привлича вкусът. Обичам вкусна храна. Дори и да не изглежда съвършено, трябва да е вкусна, трябва да е наслада.

Радостта от храната за мен се състои в приготвянето и споделянето. Да отделиш време и внимание, за да създадеш нещо красиво и вкусно с много любов, да го споделиш с любимите си хора, да видиш как те му се наслаждават, за мен е безценно.

Нямам идея на кого бих посветила моята кулинарна книга … само се надявам един ден наистина да имам щастието да издам такава.

Нещото, с което истински се гордея, е семейството ми. Както с родителите и брат ми, така и със семейството, което съм създала със съпруга ми. Вярвам, че първото ми е дало добра основа и страхотен старт в живота, а второто ми дава любов, подкрепа и сигурност за дните напред.

Признавам, че рядко ми се случват гафове в кухнята, но когато се случат, по-добре да не сте край мен - никак не обичам да не ми се получи някое ястие или десерт. Но има и забавни случаи, като например скоро приготвях сарми. Бъркам си аз сместа на котлона, нещо ми се струва странна - нещо липсва ли, каймата ли нещо не е както трябва? Бъркам и се чудя. Завих си аз сармите, сложих ги в тенджерата … и ми проблесна … забравих да сложа ориз! Ха ха ха! Знаех си аз, че нещо липсва. И така, развих си сармите една по една, сложих сместа отново на котлона, добавих ориз, после пак навих сармите и чак тогава успешно ги наредих в тенджерата и ги сварих. И колко много се смях …

Гордея се всеки път щом създам нещо красиво и вкусно и някой му се наслади. Придържам се към рецепти, които не са сложни за приготвяне и не изискват часове в кухнята, но за сметка на това крайният продукт е ефектен и вкусен. Мога да спомена няколко "по-сложни" рецепти, с които се гордея, но всъщност ще Ви дам една невероятно обикновена и лесна рецепта – за домашен сладолед. Не е никак сложно да го приготвите, а е хиляди пъти по-вкусен и полезен от купения от магазина. Защо се гордея с тази рецепта ли? Защото накара дъщеря ми да предпочита домашно приготвения пред купения сладолед. Могат да се приготвят десетки различни вкусове, кой от кой по-невероятни и точно затова цяло лято фризерът ми е зареден с различни видове сладолед.

Иска ми се повече хора да разберат, че не е нужно да имат специални умения или да стоят дълго в кухнята, за да имат нещо здравословно и вкусно, което да предложат на себе си и най-вече на децата си, особено щом се отнася до лакомствата, с които магазините в днешно време са затрупани.