годишни награди за кулинарни блогове

Казвам се Десислава Енчева и живея в гр. Айтос. В последните почти десет години за себе си избрах да остана вкъщи и да се грижа за семейството и дома си. Дъщеря ми е на 9 г., а сина ми на 18 г., с ГРР и аутизъм и се нуждае от подкрепа в почти всяка ежедневна дейност.
В свободното си от готвене, експерименти и издирване на рецепти време, чета, уча и се упражнявам да снимам. Не само храна!

Ако трябва да съм напълно откровена, не си спомням точния момент, когато реших да създам блога. Не е било някакво осмислено намерение, просто така се случи. От първата ми среща с Blogger като платформа за лични блогове имам регистрация там - най-малкото, за да последвам любимите си блогове. Много, много по-късно след това започнах да публикувам някакво съдържание, което изненадващо за мен, раздвижи статистиката. Стана ми любопитно и интересно. Усещането все още е като да извикаш и ехото да ти отговори. Покрай блога открих хора със сходни на моите или същите интереси. Хора, от които научих, че нещо толкова делнично и прозаично като да приготвиш вечеря за семейството си, може да се превърне в творчески процес.

Какви са традициите в твоето семейство/род по отношение на храната и готвенето? На каква възраст сготви първото си ястие? Какво беше то?

Традициите в моето семейство са като във всяко друго. На празници майка ми приготвя трапезата и се събираме всички-родителите ми, аз и сестра ми, съпрузите ни и нашите деца. Ястията са традиционни български, с продукти собствено производство и много вкусни.
Първото ястие, което сготвих или по точно си спомням, че съм готвила е една картофена супа. В четвърти клас по трудово обучение имахме готварство и половин срок готвихме картофена супа. Аз пожелах да я приготвя и у дома. Резултата беше хрупкави картофи и пресечена застройка.

Истината е, че не съм се въртяла особено много около майка ми и бабите ми в кухнята,за да помагам,да гледам и да се уча.Просто,когато бях малка това не ме вълнуваше.
Разбира се,имам няколко грандиозни и незабравими изпълнения! Например една пица със содено тесто, замесено в средата на детската стая,за да не пропусна някакво детско предаване. Не помня кое е било предаването, но пицата ставаше за ядене.
Когато се омъжих, можех да приготвям три-четири ястия,а всичко останало научих с много питане, кулинарни книги и много експерименти. Кого научих аз? Не знам, надявам се споделяйки опит и идеи са съм вдъхновила някого да приготви нещо вкусно за семейството си.

Воденето на кулинарен блог е едно доста удовлетворяващо и осмислящо (престоя в Интернет) занимание.

Нямам план и не следвам определен ред при избора на рецепти. Не си подготвям с месеци предварително или специално рецепти за повод или празници, които да публикувам в точния момент. Някои от публикациите пиша веднага, други пък редактирам по няколко пъти преди да публикувам, защото все пропускам нещо. Има и такива, които са написани и забравени в чернови. А имам и свалени, на които искам да направя нови снимки.

Номинацията за годишните награди на Блоговодител определено влиза в класацията за най-запомнящи се моменти от живота ми като кулинарен блогър.
Първия коментар в блога - беше огромно събитие за мен и е много мил спомен.
Също е много приятно, когато случайно видиш някъде своя публикация,споделена от някого.
Съобщение с въпрос по някоя рецепта или с думи за благодарност,със снимка на приготвеното ястие.
Но най-забавния момент свързан с блога,беше когато една вечер се прибира след работа съпруга ми и казва:"Имаш си фенове!". През деня служебно бил в някаква фирма, където дамата, която му изготвяла документите разглеждала кулинарна група или сайт, в случая няма значение, и разговора тръгнал в посока колко обичам да готвя, та дори съм си направила кулинарен блог. Попитали за името, той казал и настъпило голямо оживление в целия офис. Цяла седмица се смях на изражението му! Защото да списваш кулинарен блог може и де е много вълнуващо като изживяване, но да си съпруг на кулинарен блогър може да е доста травмиращо. Например никога не можеш да предположиш какво ще има за вечеря, като отвориш хладилника не знаеш планирала ли е нещо с тези продукти, не е ли планирала, това снимано ли е, не е ли снимано, ама ще го снима ли, снимай го най-сетне!!!

Сладко или солено?

Сладко, солено, кисело, люто и умами.

На кокал или с корен?

На кокал със салата.

Различни са причините, които могат да ме накарат да приготвя дадено ястие.Понякога е външния вид. Друг път е историята. Сторило ми се е трудно или го приемам като предизвикателство. Или просто в момента разполагам с тези продукти. От любопитство също.

Обожавам онзи момент, когато разговорите на масата секват от самосебе си и се чува само потракването на приборите. Тази тишина е повече от комплимент за мен!

Ако публикувам кулинарна книга, тя ще е посветена на семейството ми. Но първо да събера увереност да я напиша.

Кое е нещото, с което Истински се гордея с децата си. Всичко останало е на второ,трето,пето,десето място.

Имам доста гафове в кухнята, но това ме научи да превръщам дефектите в ефекти.
За пример ще дам едно предястие с печени и мариновани зеленчуци, което поднасям с подлучено цедено мляко. Беше приготвено за гости, доста преди да дойдат. От престоя в хладилника зеленчуците бяха протекли като ручейчета и марината бе образувала по ръба на чинията не езерце, а язовир, цял бент. Вкусна, но все пак не добре изглеждаща картинка. Омесих набързо брашно, вода и сол. Разточих, изпекох на тиган, нарязах на триъгълници. Оформих зеленчуците и млякото, така че марината да обиколи цялата чиния. Обиколих с хлебчетата. Те попиха излишната марина и това беше ястието, което се хареса най-много от гостите ми.

Кое е ястието, с което най-много се гордееш? Сподели ни рецептата?

Най-горда съм с рецептата за Крем-пита "Краси". Приготвих я за двадесетата годишнина от сватбата ни и наистина много се гордея с резултата. Тя е моя импровизация по позната рецепта, но я обърнах отдолу нагоре и отвътре навън и се получи нещо съвсем ново и различно. И много вкусно!

Крем-пита "Краси"

Необходими продукти

• 9 броя фини кори за баница
• 150 гр краве масло разтопено
• 7 яйца /разделени на жълтъци и белтъци/
• 150 гр захар или на вкус /1чч непълна/
• 1 л прясно мляко
• 60 гр царевично нишесте или нишесте ванилия
• 150 гр захар или на вкус за крема
• около 250 гр орехи/ или микс ядки/, но с повече ще е още по-вкусно
• 50 гр брашно с набухвател
• ванилия
• кора от лимон и портокал
• /по желание 1 желатин/

• 100 гр натурален шоколад
• 50 мл прясно мляко
• 50 гр краве масло

• орехи, лешници, бадеми, шам фъстък, бял шоколад

Начин на приготвяне

150 гр от орехите се смилат заедно с брашното с набухвател и лимоновите и портокаловите корички на ситно. Белтъците /7бр./ се разбиват с щипка сол и няколко капки лимонов сок. Прибавяме на части захарта и продължаваме да разбиваме, докато напълно се стопи в белтъците, т.е. до не много твърди връхчета. Добавяме ядките и брашното и разбъркваме с шпатула нежно, докато се смесят.

Загряваме фурната на 200С.

Разтопяваме маслото/150гр./ Намазваме формата за торта с разтопено масло. Разделяме си корите три по три.

На дъното на формата застиламе кора, краищата да останат отвън. Намазваме я с масло. Отгоре друга кора без намазване. Третата кора отново намазваме с масло и сипваме 2-3-4 сл от сместа с белтъците. Разпределяме я навсякъде. Завиваме със стърчащите краища на корите сместа и намазваме с масло. Печем в загрятата на 200С фурна, докато порозовеят апетитно корите. Така процедираме и с останалите кори. Формата след първия блат е гореща! С остатъка от белтъците си изпичаме един-два /за колкото стигне сместа/ тънички блата. Намазваме с масло и сипваме няколко лъжици от сместа,разстиламе на тъничък пласт и запичаме, докато краищата му порозовеят.

Оставяме ги да се охладят добре.

През това време си приготвяме класически крем ванилия.

Слагаме да заври 800 мл от млякото, заедно със захарта /за крема/. Разтваряме нишестето в 2-3 сл вода и добавяме към жълтъците. Разбиваме добре и прецеждаме през цедка. Разреждаме с малко от горещото мляко и наливаме в врящото мляко. Бъркаме енергично и без да спираме, докато се сгъсти.

Желателно е сглобяването на тортата да стане още докато крема е горещ, така по-бързо ще омекнат корите. Добавянето на желатина също е по желание и в случай,че сладкиша ще се сервира на следващия ден. Просто е много кремест и мек и нещо трябва да го държи, ако искате едно добре отрязано парче.

На дъното на формата, в която пекохме блатовете, както си е добре омаслена, слагаме блат с кори. Надупчваме го с шишче навсякъде, може да се сиропира леко с четка с малко прясно мляко, поръсваме с натрошени по-наедро ядки и заливаме с горещия крем. Върху крема още един блат с кори, отново ядки и крем, третия блат по същия начин, завършваме с блата без кори като върху него заливаме шоколадовата глазура. Тя по принцип изобщо не е задължителна, може да украсите както ви харесва.

Загрях 50 мл прясно мляко заедно с 50 гр масло, щом завря свалих от котлона и добавих натрошения шоколад. Разбърках, докато се разтопи и смеси идеално. Залях тортата с горещата глазура.

Върху глазурата украсих с цели ядки и настърган бял шоколад.

Оставих да се охлади и прибрах в хладилника за около 2-3 часа.

За толкова кратко време беше станала толкова сочна, че почти се разпадна при разрязване. Затова си мисля, че по-добре и по-лесно би било да е в квадратна форма.