Първо, бих искала да споделя колко съм щастлива, че блогът ми е отново номиниран в кулинарните награди на "Блоговодител". Много се радвам, че мога, макар и отдалеч, да бъда част от голямото семейство на българските кулинарни блогъри.
Плануването на специална вечеря за мен е дълъг процес, по време на който въпросите се редят един след друг – сезон, продукт, вкусовете не сътрапезниците, съчетания на ястията в менюто, мнението на семейството. Затова и нерядко поднесеният краен вариант няма нищо общо с първите нахвърляни идеи за рецепти. Стремя се да предложа балансирано меню, в което всеки да намери нещо по вкуса си. Макар и да признавам, че обикновено налагам своите виждания по отношение на десерта.
Както знаете, обичам да пробвам рецепти от различни страни и често близките са първите ми "опитни зайчета". Не се оплакват... много. Затова и моята идея за звездна вечеря би ни отвела в няколко кътчета на света, без дори да се налага да станем от масата.
Бих предложила посещението да започне от Франция, със супа. Не каква да е, а супа от шампанско. Всъщност, става въпрос за лек коктейл, носещ настроение с игривите пенливи мехурчета и слънчев портокалов цвят. Все предпоставки за приятно изкарване на вечерта.
Следва предястието, което ни води в Южна Америка – севиче от лаврак с кокосово мляко, стига да нямате предразсъдъци към суровата риба. Макар че, тя не е и съвсем сурова, а отчасти сготвена от лимоновия сок. Свежото и леко севиче ще охлади небцето преди да го потопим в подправките на основното ястие.
За основното ястие потегляме към индийския субконтинент и агнешкото "роган джош" – къри от района на Кашмир с богат и мек вкус и наситено червен цвят. Това ястие отразява интереса ми към индийската кухня, към самата страна и към филмите на Боливуд, на които съм заклет почитател.
След като минахме през Франция, Перу и Индия, предлагам да се върнем в България и да похапнем десерта вкъщи, по пантофи. Нека това да е отново супа, и отново не каква да е, а моят сладък вариант на таратор (сорбе от краставица, мус с кисело мляко и карамелизирани орехи за добавка). Тараторът е едно от любимите ястия на моя съпруг-французин и докато има хубави краставици на пазара го приготвям през ден. Десертният му вариант беше една закачка, която се оказа хем вкусна, хем забавна.
Ако пък сладкият таратор е твърде авантюристичен за вашия вкус, винаги може да завършим вечерята с шоколадов мус. Просто защото всичко е по-вкусно с шоколад!
публикация от 14.05.2019
Блогът се индексира в Блоговодител от 25.11.2010. Вижте в Блоговодител рецептите от блога Marmottes et chocolat на Мира Донкова
« Обратно към всички публикации