годишни награди за кулинарни блогове

Казвам се Неделина (Нана). Живея в София и работя като административен асистент в американска компания за финансови анализи, паралелно с това съм и студент-магистър по "Реклама, бизнес дизайн и бранд мениджмънт".
Освен кулинарията, другата ми страст е силовият трибой, като през последните 2 години се занимавам на по-професионално ниво и съм вицерепубликански шампион на България за 2017 и 2018 година.

Реших да направя своя блог края на 2017 година, а моето вдъхновение беше - и е - моят годеник. Още от малка си мечтаех един ден като порасна да имам свой кулинарен блог и по стечение на обстоятелствата ето, че мечтата ми се сбъдна дори по-рано от очакваното.

В моето семейство храната е на почит. Винаги сядаме и хапваме задружно. Покрай празници се започва едно голямо готвене с дни наред. Масата винаги е отрупана с най-различни вкусотии.

Нямам спомен кога точно сготвих първото си ястие, но помня, че баба ме научи да правя най-вкусната супа. Баба, светла и памет, беше винаги мой верен наставник.
Аз, надявам се с блога си да съм помогнала на някого да преоткрие готвенето и да разбере, че нищо не е трудно, когато се прави с желание.

Воденето на кулинарен блог ми дава възможността едновременно да запазя и покажа рецепти, които аз лично съм сътворила, и не само, както и да помогна на други хора в избора на разнообразно меню.

Нямам точно определени рецепти, които да включа в блога или да не, по- скоро винаги гледам да е нещо ново, различно и много вкусно.

Най-запомнящите моменти от воденето на кулинарен блог – определено моментът, в който разбрах, че моят блог е номиниран от Благоводител (благодаря, това също беше една малка моя мечта), участието ми в списание So into Food и поканата за събитието, в което шеф Михалчев представяше Кикоман.

Сладко или солено: Определено сладко!

На кокал или на корен - на корен.

Естетиката. Едно ястие трябва да задоволява всичките ни сетива и когато го хапваме да се пренасяме в друго измерение – на пълен екстаз.

За мен радостта от храната се състои в това самото ястие да е толкова вкусно, че да ме вдъхнови за нови предизвикателства, да ме направи щастлива и уверена, че мога да постигна всичко.

Кулинарната книга бих посветила на баба, която много обичаше да си похапва сладко. Сега се връщам години назад и си спомням, че в едно от последните ни виждания, преди да си отиде, беше покрай Коледа, аз бях направила първите си арменски сладки, а тя толкова ги хареса и ми каза: "Браво, бабо! Вече си ме надминала."

Истински се гордея с упоритостта да следвам мечтите си и да не спирам да се уча.

Моят най-голям провал в кухнята, или поне този, който ще помня винаги, беше торта "Бяла Неделя". Правих я цял ден, толкова трудно ми се стори, толкова усилия хвърлих, че накрая, когато я украсявах със сметана и бях на финала - най-накрая доволна, че съм готова, започна да ми пада цялата сметана, защото беше горещо лято. В опита си да я спася, се оцапах цялата и всичко замина. На всичкото отгоре единия блат беше станал супер твърд, но какво да се прави, похапнахме малко. Човек се учи докато е жив.

Моята най-голяма гордост – първият ми хляб. Бях толкова щастлива, че със собствените си две ръце сътворих такова прекрасно чудо.

А ето и любимата ми авторска рецепта:

Морковени бисквити

Винаги съм се чудила на сладкишите, в чиито състав присъстват морковите. Едни от най-вкусните ми измишльотини бисквити и сладости като цяло.

2 моркова
3 яйца
1 ч.ч. лимецово брашно
1/2 ч.ч. кафява захар
4 с.л. кокосово масло /течно/
1/2 ч.ч. вода
1/2 ч.ч. овесени трици
4 с.л. кокосово брашно
1 ч.л. сода бикарбонат
ванилия
канела

1. Обелваме, измиваме и настъргваме морковите.
2. Добавяме захарта и канелата, оставяме настрани.
3. Всички останали продукти, без кокосовото брашно и триците, смиламе с блендер.
4. След като всичко е разбито, добавяме триците, кокосовото брашно и морковите.
5. Разбъркваме добре и оставяме за малко настрани, за да набъбнат триците.
6. Върху хартия за печене оформяме бисквитки, с големината на длан - около 2 с.л. от сместа.
7. Преди да ги сложим във фурната, поръсваме с кафява захар.
8. Печем в предварително загрята фурна на 200 градуса между 10 и 15 минути.
9. Оставяме бисквитките да изстинат върху решетка.